Блог

/ Всичко от блога

Стил на лидерство – „фокус върху задачата“ или „фокус върху отношенията“?

persuation     В проучванията, посветени на успешните лидерски практики в организациите се търсят характеристики на стиловете на поведение на Лидера, които гарантират успех.  Най-популярните съвременни модели за добра лидерска практика са посветени на „ситуационното лидерство“. Прилагането им е свързано с избор на стил на управление според ситуацията. Част от  моделите за ситуационно лидерство /Хърси-Бланчард. Блейк и Моутън, Хаус-Мичъл/ изследват подходящия стил на управление на Лидера на базата на зрелостта и потребностите на хората в екипа му.

По-труден за прилагане, но по-комплексен е моделът за ситуационно лидерство на Фидлър, в който „работната ситуация“ се извежда от гледна точка на състоянието на три променливи –  структурираност на задачата, взаимоотношения  лидер – екипни членове и позиционна власт на лидера по скали на измерване /силно-слабо структуриране, добри-лоши отношения, силна-слаба власт/. Позиционната власт и влиянието, което лидерът оказва зависи от властта, която притежава – власт на позицията, власт на опита /експертна власт/, власт да награждава или наказва, референтна власт, власт на ресурсите  –  ценна информация, мрежа от контакти, финансов ресурс.

 Комбинацията от трите променливи на работната ситуация може да се квалифицира, като силно благоприятна /3-те променливи са благоприятни/ , умерено благоприятна /2 от променливите са благоприятни/, умерено неблагоприятна /2 от променливите са неблагоприятни/ или силно неблагоприятна  /3-те променливи са неблагоприятни/.  В зависимост от тези варианти се прави извод за силен, умерен или слаб контрол на Лидера върху ситуацията.

Оказва се, че от 8-те възможни варианти на благоприятна/неблагоприятна  ситуация според 3-те променливи, само в 3 ситуации демократичният лидерският стил, ориентиран към отношения води до успех. Това са ситуации от типа „умерено благоприятна ситуация“. В останалите 5 ситуации лидерският стил, който е фокусиран върху задачата постига по-добри резултати.

Каква е практическата полза от познаването и прилагането на ситуационния модел на Фидлър?

Практиката показва поне две ползи:

1. Насочва лидерите към осмисляне на конкретни ситуации от гледна точка на

  • естеството на работата и начина, по който се дефинират цели,  ограничения и ресурси,
  • състояние на взаимоотношенията, зрелостта, взаимното доверие и миналите успехи в екипа,
  • самооценка на личните лостове за въздействие и влияние в хода на изпълнение на работата.

2.  Познаването на личния стил на управление /ориентиран към резултат или към отношения/, съчетано с оценката на конкретна работна ситуация може да стимулира лидерите да адаптират  средата на управление, за да  постигнат контрол върху ситуацията с максимален ефект върху изпълнението на работата.

Как става това?

Тетването на нагласите за личен стил на управление, както и прилагането на личния стил на управление в различни ситуации е обект на многото обсъждани казуси, дискусии, споделена добра практика в сертификационния курс  Лидерство и мениджмънт в организацията /Leadership and Management – European Business Competence Licence, издаван от EBC“L International, Aвстрия/ от международната ни сертификационна програма по Мениджмънт EBC*L  / www.ebcl.eu /.