Блог

/ Всичко от блога

Създадено от тълпата

Аристотел, Питагор, Архимед, Авицена, Леонардо, Нютон, Айнщайн, братята Райт, Стив Джобс … – човешката история е пълна с примери за личности, чиито постижения в науката, технологията и бизнеса са дали могъщ тласък за развитието на цивилизацията. На фона на тези велики мислители, конструктори и иноватори приносът на обикновените хора, за които често се мисли като за хора по-ниска интелигентост, изглежда незначителен.

Ред инициативи и изследвания, направени през последните тридесетина години, са на път да променят отношението към възможностите на обикновените хора за справяне със сложни предизвикателства.

Краудсорсинг

Убедително доказателство в полза на потенциала на масите е „краудсорсинга“ (crowdsourcing).  „Краудсорсингът“ предлага методи за използване на колективната мъдрост за решаването на разнообразни задачи или за производство. Трудно е да се намери добър превод на тази дума. Изрази като „създадено от тълпата“, „създадено от колектива“, „създадено от общността“ дават известна представа за смисъла на краудсорсинга.

За първи път определение за краудсорсинг дава Джеф Хау, редактор в забележителното списание Wired Magazine (www.wired.com). Джеф Хау пише: „Просто казано, краудсорсингът представлява действие на фирма или институция, която взема функция, изпълнявана досега от служители и я изнася към една неопределена (и най-общо голяма) мрежа от хора под формата на отворена покана. Това може да приеме формата на колективно производство (когато задачата се изпълнява кооперативно), но също така може да бъде поета и от отделни личности. Критичните предпоставки са отворената покана и широката мрежа от потенциални  работници“, Джеф Хау, Wired Magazine, 2006.

Няма общо прието определение, но това на Хау дава добра представа какво представлява краудсорсинга.

През 2008 г. друг автор, Дейрън Брабъм дава по-кратка дефиниция: „Краудсорсингът е модел за онлайн разпределено решаване на проблеми и производство“.

Типично за краудсорсинга е, че решенията на проблемите обикновено са достъпни за широката публика. Затова краудсорсингът е важен представител на така наречените „отворени бизнес модели“.

Няколко знаменити примери за успешен аутсорсинг са:

– Уикипедия – www.wikipedia.com – най-голямата он-лайн енциклопедия;
– www.sellaband.com – музикален бизнес, изграден върху споделяне на печалбата, който среща музиканти (например: изпълнител, група), имащи проект за финансиране и любители на музиката (фенове), които са готови да инвестират в избрани проекти;
– MyFootballClub е уеб общност, която обединява членове от повече от 80 държави, които притежават ФК Ebbsfleet United . Над 21,000 фена от 70 държави стават собственици на 75% от акциите на клуба. През март 2008 клубът за първи път в историята си играе на Уембли и печели купата на FA – най-голямото постижение от създаването на клуба през 1890 г!
– www.authonomy.com е инициатива на издателството HarperCollins, което се надява, че общността може да помогне за откриването на следващия бестселър. Работата е в това, че броят на редакторите, които пресяват новите творби винаги е ограничен и много често критериите за  селекция са различни от тези на масовата публика.

 

Кой е по-умен – хората с високо IQ или „матриала“?

През една зимна вечер на 1995 г. проф. Скот Пейдж от Калифорнийския технологичен институт, работи над компютърен модел, в който малки компютърни програми си взаимодействат по определени правила с цел да намерят път за решаването на сложна задача. Пейдж ползва 2 групи агенти. Едната от тях, групата „Менса“ с високо IQ, трябвало да представя най-добрите между най-вероятните пътища за решение. Другата група включвала агенти, способни да предложат най-голям брой пътища за решаването на проблема. Някои от тези агенти били много способни, но повечето били на посредствено ниво. Професорът ги сравнява с хора, които в аудиторията на един среден университет можеш да побереш на принципа: „В групата влизат всички студенти, които днес са обули кафяви чорапи“. Удивителният резултат бил, че „кафявите чорапи“ надминали групата „Менса“!

Разнообразието бие индивидуалните способности

Резултатите от изследванията на професор Пейдж се повтаряли и при променени правила! Продължилите изследвания довели до извода, че „.. Силата на разнообразието създава по-добри групи, фирми, училища и общество“. Днес този резултат е известен като Постулат на Пейдж: „При решаването на проблеми разнообразието може да бъде не по-малко важно, ако не и по-важно от индивидуалните способности“.

 

Какво общо има краудсорсингът с бизнес моделите?

Бизнес моделът представя начина, по който една фирма се изгражда, създава стойност, генерира приходи и развива своите конкурентни предимства. Класическите бизнес модели, от зората на индустриалната революция до сега, се основават на собственост върху патенти, технологии, средства за производство, ноу-хау, тайни формули, и пр. Цената им е висока и бизнесите са подложени на висок риск. Собствениците определят правилата и затова работниците трябва да спазват определена дисциплина за работа. Много често дисциплината използва малка част от творческия потенциал на работниците.

Ред инициативи през 70-те години на 20 век, свързани с искането за публично достъпен отворен код на компютърните програми, поставиха началото на отворените бизнес модели. При тях начинът, по който се прави бизнес е видим за публиката и много често публиката може да даде своя принос за развитието на бизнеса.

Драматичната промяна настъпи след появата на интернет, демократизацията на техологията и осигуряването на широколентов достъп. Това позволи на предприемачи с почти нулев капитал да създат Skype, Wikipedia, eBay, Amazon, да изобретят огромно разнообразие от нови бизнес модели, които промениха телеком бизнеса, създаването на съдържание, търговията и принудиха гигантите от миналото да се съобразяват с тях.

Краудсорсингът е отличен пример за това, как съзидателната енергия на общността може да се ползва за решаването на сложни научни, инженерни, политически, софтуерни и на практика от всяка област на живота задачи.

Днес краудсорсингът е в основата на много успешни бизнес модели. Очертават се и принципите, които правят успешен един проект, където основният съзидател е тълпата.

 

Как се конструират бизнес модели, приложенията на краудсорсинга, примери за успешни бизнес модели, анализ на съществуващите бизнес модели от бизнеса на курсистите – това са темите, включени в новия курс „Конструиране на бизнес модели“ на Училището.

 

При създаването на тази статия са ползвани книгата Краудсорсинг на Джеф Хау, Business Models Canvas на Остервалдер и проучвания на Училището за бизнес компетенции върху отворените бизнес модели и сайтове за кооперативно решаване на задачи.

О. Дренски