Блог

/ Всичко от блога

Казусът с нежеланието на децата от гетото да четат

Разработването на казуси за семинарите на Училище за бизнес компетенции е сериозно предизвикателство, което може да се превърне в колекционерска страст. Казусите демонстрират как работят различни концепции, описват сценарии на поведение, посочват пътища за решаване на цели категории проблеми. Казусите създават среда, в която курсистите могат да приложат наученото, да придобият практически умения и да обяснят решенията си.

Създавайки поредицата от семинари за решаване на бизнес проблеми попаднахме на множество интересни находки, някои отпреди ерата ни интернет. Изкушавам се да споделя една от тях: как е подходено към решаването на проблема с неграмотността в гетото (Р. Акофф, Искусство решения проблем, Москва „Мир“ 1982) .

Ръководителите на негърското гето (за да запазя автентичността на случая ще бъде политически некоректен) в близост до университета на един американски град считали, че основен проблем в поверения им район е неграмотността. Затова открили начално училище и поканили специалисти – методолози по обучение за четене. Резултатите от програмата обаче не дали съществени резултати. Специалистите направили извода, че малките негърчета не се поддават на обучение.

Тогава ръководителите на гетото се обърнали към специалист по решаване на проблеми. Той извадил едно правило от торбата с евристики за решаване на проблеми:

Правило: Логика обикновено липсва в разсъждениета на наблюдателя, а не в поведението на наблюдавания.

Специалистът предположил, че децата от гетото се държат разумно. Следователно неразумно постъпват методолозите.

Изхождайки от това предположение специалистът започна да търси основните причини, поради които младите негри не искат да се учат да четат и лесно ги намерил.

Той бързо забелязал, че в повечето жилища в гетото няма никакви книги, освен телефонния указател. Затова децата не били виждали своите родители да четат или ги виждали да четат много рядко. Тъй като родителите като правило са кумири за децата си, младите негри се стремели да следват примера на родителите си и не придавали особено значение на четенето. Нещо повече, млад негър, открито носещ книги по улиците на гетото, често ставал обект на подигравки и дори на физическа разправа: на него гледали като на човек, който се прави на интересен и още повече като на предател, който приема начина на живот на белите.

Когато дете, възпитано в такава обстановка идвало на училище, го посрещал непознат (обикновено бял) учител, който се държал така, все едно четенето е най-важното нещо на света. Трябва ли да се учудваме, че детето отказвало да се ограмотява.

Специалистът започнал да търси начини да мотивира децата да четат. Един от откритите от него начини бил в класните стаи и коридорите постоянно да се въртят няколко неми филми, заснети през 20-те години за детски утренни програми. За да ги разберат, децата трябвало да се научат да четат, защото немите филми били със субтитри. Това мотивирало много деца да започнат да четат.

Изводът на специалиста е, че неща, които на някои са очевидни като черно и бяло, за други са голямо бяло петно.